Assassin's Creed

loading...

Assassin's Creed е прекрасно и вълнуващо преживяване, което ще помните години наред

Assassin's Creed ще остане с вас дълго след като приключите с нея. Ще се насладите на един от най-уникалните гейм светове, създадени някога: красив, запомнящ се и жив. Всяко кътче е изпълнено с прекрасни и сложни детайли, от поразителните визуални заврънтулки до подочутите викове за помощ. Но това е повече от свят – това е вълнуваща екшън игра, изпълнена с хиляди неща за правене и много места за посещаване, а като за капак на всичко има прекрасно управление и комплексна история, която бавно ще ви завладява. PC версията на играта страда от повече проблеми, отколкото конзолните версии, а и управлението в мишка и клавиатура премахва чест от магията на опознаването на света около вас. И все пак, ако нямате нищо против да използвате gamepad и имате компютър, който е доста над системните изисквания на играта, ще се насладите на най-доброто свободно опознаване на света и една от най-хубавите и вглъбяващи игри, които конзолите вече ни предложиха.

Не може да се каже достатъчно за живия и дишаш свят, който ще обитавате в Assassin's Creed. В ролята на първокласен убиец – Алтар ще се запознаете с трите главни града на Светите земи от 12-ти век: Йерусалим, Дамаск и Акр. Всеки град е прекрасно нарисуван и предлага най-щателно изрисувани кули, които се протягат към небето, претъпкани пазари и тихи ъгълчета, където гражданите си говорят, а пияниците се излежават в очакване на някого, от когото да изпросят нещо. Скитайки се по улиците (и по покривите), ще се сблъсквате с тълпи жени с кошници на главите си, ще чувате оратори, които прокламират политическите си и религиозни вярвания, а също така ще видите как пазачите се гаврят с невинните си жертви. Алтар има голям ефект върху този свят, но градовете са си самостоятелни единици със свои собствен живот и пиндивидуалност.

Графичният дизайн е това, което прави всичко около вас да се чувства толкова живо. Градовете са огромни и макар че няма да можете да ги видите целите в първите няколко глави от историята, в крайна сметка те ще се отворят и ще ви позволят да се потопите в тях и да преминавате без паузи за зареждане от една тяхна част в друга. Всичко е красиво осветено с точно количество свежест и почти всичко хвърля сянка – от високите кули до мантията на Алтар. Всъщност понякога сенките са прекалено много и дори може да се стигне до момент, в който си мислите че има някакъв дефект в картината, а всъщност се оказва, че главата не героя ви хвърля сянка върху врата му. Всеки предмет от ешафода до керамичните изделия е направен с толкова фини текстури, че имате чувството, че може да се пресегнете и да го пипнете. Анимациите са почти толкова прекрасни. Алтаир ще се катери по стени, ще скача величествено от кулите и ще се впуска в битки с мечове, които биха накарали Errol Flynn да се гордее. И второстепенните герои се движат с грация, макар че един от визуалните дефекти в играта се изразява в понякога насичащите анимации на част от жителите. Но това лесно се прощава, като се има предвид, че в градовете има хиляди и хиляди индивиди.

На мощно PC тези неща са дори по-красиви от Xbox 360 и PlayStation 3 версиите, но това идва с висока цена. Минималните изисквания, за да играете Assassin's Creed са изключително високи, особено когато става въпрос за CPU (задължителен е двуядрен процесор). На тестовото PC, на което Crysis върви с внушителен брой кадри на средни настройки, Assassin's Creed сече зверски на минимални графични настройки. Най-новата ни машина се справи значително по-добре, но все пак от време на време се забелязват леки забавяния.

Това, което ще чуете в играта, е дори още по-внушително от това, което ще видите. На покрива на храма ще чуете поривите на вятъра, цвърченето на птиците и лая на куче в далечината. В най-населените райони ушите ви ще се изпълват с глъчката на уличните продавачи, молбите на просяците и от време на време мрънкане. Никога не е прекалено, а и играта се справя отлично със задачата да ви накара да чуете това, което трябва (например виковете на гражданите, които се нуждаят от помощта ви). Всички тези ефекти, както и звуците на удрящи се един в друг мечове и предсмъртните викове на убитите от вас врагове са невероятни. Актьорското озвучаване е на същото високо ниво. Разговорите са напълно правдоподобни и са представени с прекрасна доза самочувствие. Странното е, че най-слабото звено в играта се оказва самия Алтар. Актьорът Philip Shahbaz се справя добре с ролята си, но не може да се сравни с първокласното изпълнение на неговите спътници. Към всичко това е прибавена и прекрасната оркестрова музика, която е по-забележима заради своя финес. Много от най-внушителните моменти в играта са акомпанирани от прекрасни музикални теми, които добавят още повече в и без това прекрасния и жив свят на играта. Има малки проблеми със звука в играта на две от трите тестови системи, като се случваше звуковите ефекти да засичат и да запъват. В документацията към играта има описан начин за премахване на този проблем, макар че в нашия случай това не помогна.

Историята, която събира всичко в едно, е на ниво. Всъщност има две свързани истории, на които да се насладите. Разплитащата се драма на Палестина от ерата на кръстоносните походи е по-скоро спомен, насилствено изтръгнат от един съвременен барман на име Desmond от решителен изследовател, използващ машина, наречена “анимус”. Спомените не са на самия Desmond – те са на Алтар, а са запазени в генетичния код на нищо неподозиращия барман. Проследяваме Алтар в неговите усилия да убие девет обществени фигури по заповед на своя господар, а когато общото между всичките жертви излезе наяве, се разбира истинската самоличност на човека, заловил Desmond. В играта няма кътсцени в традиционния смисъл на думата; всеки важен за историята детайл и диалог се появява изящно от геймплея и се изпълнява изцяло от енджина на играта. Краят е объркващ и нахално остава отворена възможността за продължения на играта. Светът на Алтар не е изкован от положителни неща. Неговите жертви не винаги са зли и Алтар не винаги е благороден. Това сякаш иска да ни подскаже: "Истината е нищо. Всичко е позволено".

Разбира се, един прекрасен свят не би бил пълен, ако нямаше много забавни неща, които да правите в него. За щастие Assassin's Creed е безкрайно забавна, тъй като предлага прекрасна смес от безшумно промъкване, як платформинг и вълнуващи битки. За да научите къде се намира всяка от вашите цели за убиване, ще се наложи да проследите различни улики. В това отношение има няколко различни мисии. В някои случаи ще се наложи да стоите на пейка и да слушате тайни разговори. Друг път пък ще следите отблизо някой, който носи важно писмо, което трябва да откраднете от джоба му. Като друга възможност можете да биете някой, докато той не сподели с вас нужната ви информация. Освен това има някои мисии, които са специфични за тази версия на играта. Странното е, че някои от тези мисии се чувстват по-скалъпени от други, като например в някои се налага да спринтирате за определено време, а пазачите в същото време се движат по предварително зададена схема. Тъй като играта е най-силна точно в нескриптираните предварително събития, тези допълнителни задачи са по-изкуствени от другите. И все пак мисиите, които ви дават възможност безмълвно да убиете стрелците по покривите и да запращате пазачите върху сергиите на пазара, са по-интересни и по-добре се вписват в духа на играта.

Има и някои други незадължителни дейности, като да спасявате невинни граждани от лапите на безскрупулните войници. Наградата за това ще бъде група цивилни, която ще патрулира на даденото място и ще спира всеки, който ви преследва. Това е и добър начин да вкусите от системата за битки в Assassin's Creed, която е учудващо задоволяваща, като се има предвид, че играта главно набляга на безшумното промъкване. Можете да нападате враговете със скритото ви  острие (невероятно яко убийство с един единствен удар) или да използвате ками, които хвърляте по враговете си отдалеч. Но все пак основно в битките от близък бой ще разчитате на меча си и макар че в началото битките може и да ви изглеждат лесни, те стават все по-трудни, след като успеете да отключите различни контра движения. Често има по десетина врагове, които ви нападат едновременно и макар че тези битки са сравнително трудни, никога няма да имате чувството, че не можете да се справите. Всъщност няколкото обстоятелства, при които се налага да се биете, като например по-късните битки с босове, в които като че ли ви нападат безкрайни тълпи от врагове, предвождани от лидер, са наистина трудни и изискват няколко точни натискания на бутони, за да успеете да спрете всеки удар, отправен към вас.

И все пак, рядко бруталната сила ще бъде най-добрият начин да се справите в дадена ситуация. Ще искате да бъдете невидим в тълпата, но можете да привличате вниманието към себе си по няколко начина – като преминавате в галоп на гърба на кон покрай казармата, като съборите гърне от нечия глава или когато се отчаяте от безкрайните просяци, които просят постоянно и ударите някой. Ако предизвикате войниците, те ще ви преследват. Да, можете да останете и да се биете и макар че това никога не е най-доброто решение, да се покажете на открито няма да е задължително смърт, както е в повечето игри с промъкване. А защо пък да не ги примамите на някой покрив? Когато се качат, просто ги сграбчвате и хвърляте на улицата. Или ако са прекалено много скачате грациозно от покрив на покрив и търсите къде да се скриете. След това те ще се откажат да ви търсят и ще бъдете отново свободни да правите каквото си искате.

Също така можете да се скриете в малките групи ученици, които се шматкат наоколо и действат като движещи се места за криене. Малко е странно да влезете в неподвижна тълпа ученици и те изведнъж да тръгнат да се движат, защото сте там, но все пак това е интересно разнообразие. Всъщност ако има някакви дефекти в иначе чудесния геймплей, то това е колко неестествени са някои негови елементи. Тълпите, които ви предпазват, са винаги на едно и също място, мисиите стартират отново, ако не успеете да ги изпълните първия път и същите войници ще тормозят отново същия гражданин само час след като вече сте го спасили. Но е лесно да се простят тези грешки.

Да се изкатерите на покрива на някоя къща и да скачате по покривите на съседните сгради е забавно, макар че тези от вас, които играят с клавиатура трябва да са наясно, че това не е най-добрия начин да се насладите на това заглавие. С джойстик, лицевите бутони отговарят съответно на главата, ръцете и краката на Altair; с клавиатура и мишка цялата тази прекрасна наредба на бутоните се губи. Освен това е малко по-трудно да се уцели момента за натискане не бутона за контраатака, макар че тези, които няма да играят с джойстик, не трябва да се притесняват: все пак не е толкова трудно. Разбира се, можете да сложите управление и имате две предварително зададени настройки, като едната от тях е за управление за Xbox 360.

Независимо от начина, по който сте избрали да играете, можете да скачате над уличките и да се катерите по стените на сградите с натискането на един бутон и макар че  е възможно да успеете по невнимание да паднете от някоя стена или да се блъснете в будката на някой търговец, тези моменти не са толкова чести. Бихте си помисли, че град, специално създаден да ви позволи да се катерите по сградите и да скачате по покривите, би изглеждал изкуствен, но не е така. Архитектурата изглежда напълно естествена, което прави уменията на Алтар още по-внушителни. Самите декори не изглеждат направени за да се изкатерите по тях; той просто използва уменията си, така както би направил всеки друг изкусен убиец.

В Assassin's Creed най-голямата радост идва от най-дребните подробности и за всеки момент на нервна битка има момент на спокойствие. Катеренето по кулите, за да откриете нови части от картата, е прост механизъм, но той ви изпълва със задоволство, благодарение на великолепните гледки и съпровождащите ги меки музикални теми. Дори и пияниците, които са истинска напаст, са удивителни и забавни, но постоянното им появяване е дразнещо, особено ако се опитвате да преджобите някой пешеходец  или безшумно да елиминирате някой. Всичко това прави мисиите ви по-интересни, а вие ще проучите всяко кътче в играта и ще вземете всички незадължителни задачи, просто защото ще ви е интересно и забавно. Има толкова неща за вършене, а дори и когато приключите с официалните си задължения можете да търсите скритите в градовете и околностите им флагчета и кръстове. Ако имате късмет, вероятно ще успеете да преминете през основните куестове за 20 часа, но тези, които искат да видят всичко в играта, могат да загубят повече от 50 в търсене на всеки куест и на всеки предмет за събиране.

PC версията на Assassin's Creed не е най-добрата и точно тук може да се види как преминаването на една игра от конзоли на компютър може да доведе до някои очевидни проблеми, а не само очевидни гафове. Ако нямате възможност да изиграете играта на Xbox 360 или PlayStation 3, то все пак е добре да си я вземете за компютър и да се потопите в този незабравим игрален свят. Точно този тип игри са, които бихте желали да покажете на приятелите си, дори и да не им допадат игрите по принцип, а ако имате и супер мощен компютър, то това определено е игра, която трябва да имате в колекцията си.

Кевин ВанОрд, Gamespot


Положителни впечатления: Огромен и прекрасен свят, който изглежда като истински; Лесното управление ви позволява с удоволствие да се разхождате по покривите; Красива смес от криене, екшън и платформинг; Зашеметяващ звуков дизайн, предлагащ великолепна актьорска игра и прекрасна музика; Хиляди малки подробности, които постоянно ще ви учудват,

Отрицателни впечатления:
Объркващ край; Изключително високи системни изисквания и някои малки графични проблеми; Новите типове мисии не са толкова добри, колкото старите,