Command & Conquer 3: Kane's Wrath

Много е добра, но кампаниите са посредствени, а разочароващият нов геймплей модел пречи на играта да е на върха.

Миналогодишната Command & Conquer 3: Tiberium Wars включваше орда откачени извънземни, пресилена актьорска игра и много, много експлозии. В Kane's Wrath Electronic Arts са смесили още по-откачени извънземни, още по-пресилена актьорска игра и огромни експлозии в експанжън пакет, който не прави никакви значими промени в основната игра. Разбира се, дава ни повече възможности да усетим страхотния геймплей и трябва да сме благодарни за това. Въпреки това Kane's Wrath губи от много неща и пропилява много ценни възможности.

Сюжетът, прескачащ с бързината на заек, попълва много дупки в Command & Conquer историята. Например първото действие хронологически трябва да се постави между второто и третото в Tiberium Wars, а второто действие скача направо в събития, станали по време на C&C3. В резултат от това, когато Kane и другите герои се обръщат към вас по време на различните кътсцени, вие сте различен герой всеки път. Джо Кукан, в ролята на Kane, почти успява да спаси тази разкъсана структура със своите миксове от великолепни монолози и зловещи погледи. Затова пък Наташа Хенстридж, която играе Alexa, изобщо не е схванала идеята, тя явно не прави разлика между театрално изкуство и лоша актьорска игра. Подскачащата й фризура е по-енергична, отколкото е тя самата. Очаквахме кампаниите в Command & Conquer да са най-силната част на играта, но като цяло те са съкрушителни. В трето действие, тъкмо когато гневът на Kane (Kane's Wrath) започва да нацелва правилните ноти, всичко спира и ни оставя с обещанието за още един експанжън... същото обещание, с което Tiberium Wars ни остави. Да се надяваме, че неизбежният втори експанжън ще се поучи от старите грешки.

Щом веднъж поемете контрола на бойното поле, нещата стават по-добре, но не по начина, по който се очаква от експанжън. Вие играете с Nod през всичките 13 кампании, което е добре, но тук играта е пропуснала да се възползва от кратките (за съжаление) Scrin кампании от Tiberium Wars. Дълбоко в сърцето си това е същият геймплей, който направи миналогодишната игра известна. Той е динамичен, забавен и най-вече годен за игра. Когато играта събере на едно място всички тези качества (като мисията, в която трябваше да хванете GDI изследователя), гаймплеят направо хвърчи в небесата. В други мисии обаче ви хваща яд заради претупаните възможности. Например, в една от кампаниите ви се дава възможността да преиграете една от най-страхотните мисии на Tiberium Wars от гледната точка на друг командир. Но вместо да се насладите на битка, която да разтупти сърцето ви, играта ви предава и ви оставя на разположение само един десантчик и един саботьор. И това ако не е жалък завършек.

За щастие, до голяма степен проблемите на кампаниите са компенсирани от новите играчки, с които разполагате. Но много от тях са само с подфракциите на Kane's Wrath. Така, че ако искате достъп до най-яките джаджи, хвърлете едно око на подфракциите. През повечето време тези подфракции не са по-различни от стандартните, но поне внасят малко разнообразие и някои интересни допълнения и промени в бойното поле. Например в подфракцията на Nod, наречена Black Hand, warmech-ът е заместен с чудовищна огнехвъргачка - purifier. Black Hand няма летящи единици. В другите фракции има по-дребни промени, например в Scrin подфракцията към Reaper-17 са добавени щитове и макар и малка, тази промяна оказва влияние върху баланса.

Някои от новите единици в главната и второстепените фракции си приличат. Например всички GDI играчи ще получат hammerhead helicopter, който е безценен що се отнася до транспортиране на войски. Любимецът на всички Scrin mechapede е подобрен тук. Добавяйки "pod", може да увеличите неговата дължина, освен това има четири вида "pod", които можете да използвате. Тази гъвкавост прави mechapede-а една от най-богатите на разнообразие единици в играта, но типично за Scrin, тя изисква стабилни познания по микромениджмънт. Новите епични единици обаче са най-пленителни. Всяка фракция и нейните подфракции получават достъп до нови мощни единици: за GDI това е MARV танкът, redeemer (спасител) за Nod и eradicator hexapod за Scrin. Доколко те ще са ефективни за вашата стратегия зависи само от вас. И все пак, ако решите да изпробвате някои от тези единици, ще видите колко са полезни те на бойното поле. Те имат мощни атаки, но и другите им способности могат да са от полза. Например, имате нужда от малко повече пари, само дайте на вашия MARV танк малко Tiberium и той веднага ще запълни ковчежето ви.

Като последица от политиката на Electronic Arts да нахвърля разни работи в Command & Conquer 3, за да види какво става и какво не, се е пръкнал Global Conquest. Това е походов модел, вдъхновен от Risk, който много прилича на тези на Rise of Nations и Dawn of War. В него създавате ударна сила, която се разпростира по цялото земно кълбо, за да смаже вашите противници. Интересно отклонение е, но е някак езотерично и не пасва много на играта. Не само, че геймплеят е разводнен в сравнение с другите походови игри, но и световната карта не е разделена на различни области, което намалява тръпката от завоевателството. Изглежда така, сякаш се опитвате да превземете огромна, пуста земя, а и без географските участъци, които навярно очаквате, този модел не събужда у вас желанието за "само още един ход".

Има повече от 25 нови карти, на които да играете с други играчи или с ИИ. Всички допълнения - нови единици, нов модел и т.н. - добавят варианти за игра, но не и онова, което е основно за един експанжън. Това, че пакетът е голям, не означава, че е добър. Да, новите подфракции внасят разнообразие, но не всяко допълнение е забележително, а в повечето случаи дори са разочароващи (Steel Talon подфракцията). Вкарайте малко по-качествени кампании и ще получите експанжън, който ще е много по-добър.

Кевин ВанОрт, Геймспот

Положителни впечатления:

• Няколко забавни единици, с които да си поиграете
• Цял тон нови карти
• Новите секции внасят разнообразие

Отрицателни впечатления:

• Разочароващи, объркани кампании
• Новият Global Conquest модел не е интригуващ
• Някои от новите единици и секции също са разочароващи