Universe at War: Earth Assault

loading...

Universe има три интересни раси и някои интересни идеи, но освен това и някои дразнещи бъгове.

Universe at War: Earth Assault е тазгодишната Rise of Nations: Rise of Legends. С други думи това е опит да ни се даде класическа стратегия в реално време, в която има три невероятно уникални и различаващи се раси. Ако се има това предвид, то Universe at War е успешна, понеже наистина има три извънземни раси, като две от тях са едни от най–интересните, които сме виждали в RTS игрите. В същото време Universe at War има някои големи бъгове, които доста пречат.

Играта представлява разказ за извънземно нашествие и за щастие човечеството този път не е замесено. Когато злата извънземна раса, позната като Йерархията напада Земята и третира обитателите и като суровина изглежда е изгубена всяка надежда. Тогава кръстоносна армия от съзнателни машини, наречена Новус пристига, за да се бие с Йерархията. Тази битка събужда раса, която дълги години се е криела на Земята - Масарите. И така имаме всички предпоставки за интергалактическа война на Земята.

Разликите между трите раси са доста големи. Новусите изграждат мрежа от центрове, които могат да обхванат цялата карта и която им позволява да придвижват единиците си моментално. Йерархията е като унищожителна сила на природата, техните машини обикалят по картата в търсене на сурови материали, а огромните им самоходни машини са като наземни бойни кораби. И последни са Масарите, които може би са най-стандартни за запознатите с жанра. Те изграждат своя база, която обграждат с мощни защитни съоръжения. Но Масарите имат най-мощните и най-скъпите единици от трите раси. Те освен това могат да избират между два начина на игра – тъмен и светъл. Тъмният начин им дава скорост и сила, докато светлият приземява всичките въздушни единици, което забавя противника. Когато разберете за какво става дума и свикнете да ги използвате, всяка от расите има какво да ви предложи. Например ако сте с Йерархията, ще ви е доста забавно, понеже ще помитате противника си, използвайки самоходните машини, но също така е доста яко да гледате как същите тези самоходни машини ви нападат, когато сте направили яка защита, играейки с Масарите.

Единичната кампания в Universe at War първоначално изглежда като всяка скриптирана кампания, която можете да видите в повечето RTS игри. Започвате играта с Новус, след това с Йерархията с развитието на действието, когато стане очевидно предателството. Когато в последната част играете с Масарите нещата наистина се променят. Изведнъж изчезва скриптираната кампания, а на нейно място се появява една глобална стратегическа метаигра, която е като голяма игра на хазарт. Решавате коя територия да нападнете и след това се налага да се справите с битката в реално време. Не е кой знае колко различно, но това все пак ви помага да разчупите малко формулата. Когато приключите с кампанията имате на разположение различни начини да преиграете глобалната метаигра отново или просто да изпробвате стандартните кратки битки срещу компютъра.

Играта е наистина добра в мултиплеър, където вашият опонент може в максимална степен да използва предимствата на своята раса. Изкуственият интелект при единичната игра може наистина да ви бие, ако не сте внимателни, но обикновено няма много различни тактики за разлика от хората. Universe at War има стандартните битки с ранг и без ранг, като режимите са също традиционни. Но най-амбициозният онлайн режим на играта е доста як. Режимът „завладей света” ви позволява да се опитате сам да спечелите цялата карта. Опитвате се да спечелите дадена част от картата, като за целта се налага да се сражавате срещу жив човек. Ако спечелите, то територията става ваша. Но за да можете да играете в този режим, трябва да имате абонамент за Games for Windows - Live Gold. Това няма да ви затрудни, ако и без това имате Xbox Live Gold абонамент на Xbox 360. Но в противен случай се налага да си платите, за да станете абонат на Games for Windows - Live Gold.

Universe at War има някои дефекти. Най-забележимият от тях е, че поти не можете да зумирате камерата. Ако можете да си представите да играете като очите ви са само на няколко сантиметра от екрана, то честито -  понякога в Universe at War е точно така. Доста е дразнещо когато една самоходна машина на Йерархията запълни половината екран и осъзнаете, че не можете да дръпнете повече назад камерата. Това е толкова изкуствено и дразнещо. Управлението също е тромаво. Ако се опитате да натиснете върху дадена единица, понякога просто играта няма да отбележи. А ако искате да натиснете дадена единица два пъти, за да изберете всички от нейния тип на екрана, отново често няма да се случва нищо.

В графично отношение Universe at War ни предлага доста красиви единици, като гореспоменатите самоходни машини. Те изглеждат почти органични, екипирани с блестяща кожа и подути кривини. Но всичко друго в графиката изглежда архаично, включително и квадратния и полигонизиран външен вид на много от единиците до общо взето скучните текстури. Играта поддържа DirectX 10, но ако използвате DX10 то играта ще се влачи, дори и на компютър по последна мода, на който Crysis върви без проблеми на максимални детайли. Това се случва, дори и да сте намалили графичните ефекти на минимум. Всичко се променя при DirectX 9 – там играта е прекрасна и върви гладко, дори и на висока степан на детайлност. Почти няма забележими разлики в графиката между двата режима.

При зареждане играта започва със смразяваща и брутална кино сцена, която би се вписала доста добре във филма „Война на световете” на Спилбърг. В сцената се вижда как човешката пехота е брутално и безмилостно смазана от непоколебимата и смъртоносна извънземна машина. За съжаление тонът на тази сцена бързо се губи в играта, тъй като тя е изпълнена с тъпи диалози, които изглеждат като взети от поредния анимационен филм. Дъвчещият пура човек – главен герой, може да си съперничи с бат Бойко. В същото време усещащите машини звучат като Дейта от Стар Трек: The Next Generation, опитвайки се да бъдат забавни, а лидерите на Йерархията говорят така сякаш от тях тече зло, докато Масарите са като надменни благородници. Музиката може да ви се хареса доста, но тъй като всяка раса си има своята различима тема, останалата музика не е кой знае какво. Звуците, които ви обкръжават, са най-вече издавани от цивилните, опитващи се да избягат и са добре направени, докато не се осетите, че те са едни и същи за всяка мисия. Така че независимо дали се биете в пустинята Сахара или в Северна Америка или в Сибир, всички цивилни звучат като американци.

Освен уникалните раси Universe at War не ни дава нищо съществено ново  в жанра. Ако не друго, то поне играта е наистина традиционна стратегия в реално време в духа на Command & Conquer. Като се има предвид, че студиото Petroglyph е сформирано от много ветерани на първата C&C, това не бива много да ви учудва. Изненадващо е, че на играта й липсват доста от нововъведенията, които се появиха в жанра след C&C. В това числа са новите концепции като възможността да отдалечавате назад камерата, за да се порадвате на огромното бойно поле от птичи поглед. Така че макар да има неща, които ще ви се харесат в Universe at War, все пак ще срещнете и доста, които няма да ви се понравят.

Джейсън Окампо, Gamespot

Положителни впечатления:

  • Три уникални, различаващи се и яки раси, с които да се позабавлявате
  • Самоходните машини на Йерархията са супер забавни за контролиране или унищожаване
  • Онлайн режимите на игра са чудесни.


Отрицателни впечатления:

  • Не можете да дърпате назад камерата, за да видите цялото бойно поле
  • Лоша система на управление
  • Ужасно представяне при DirectX 10.