Overclocked

loading...

Overclocked може да е ужасно жестока, но умело разказаната история и умните и сложни загадки я правят обаятелна, независимо от всички ужасии.

Ако искате да се радвате на птичките и тревичките, то не се приближавайте до играта Overclocked. Този point-and-click адвенчър, разработен от House of Tales определено може да ви развали настроението по много начини. Играта се разиграва в дъждовен, обрулен от вятъра Ню Йорк, който се намира по средата на бурята на века. Главният герой е съдебен психолог, който разследва случай на заразна психоза. Стига разбира се да не се занимава с развода с жена си. Голяма част от играта се разиграва в нещо като подземие на психо болница, която изглежда като че е трябвало да бъде затворена през 1890-та. И почти всеки в играта ще ви посрещне с известното „гостоприемство” на нюйоркчани, с което те са прочути в целите Щати.

Звучи ли ви забавно? Но макар че играта може да ви накара още към края на първа глава да глътнете няколко диазепама, Overclocked все пак по някакъв странен начин е привлекателна. Като начало играта е нещо като кървава автомобилна катастрофа, която ви кара да гледате с четири очи какво ще се случи на всички участници в нея. След като първоначалното очарование изчезне, играта ви заинтригува с търсенето на истината зад мистерията, като освен това ви предлага прекрасна смесица от реални герои, бърз и добре написан диалог, както и прекрасно интегрирани point-and-click пъзели.

Вие сте в ролята на д-р David McNamara –психолог, експерт в сферата на загубената памет, който е извикан от нюйорксия детектив Joe Moretti, за да анализира петима тинейджъри, полудели по доста екстравагантен и насилствен начин, след което намерени да скитат по улиците на града. Всички те са заключени в лудницата, намираща се на Стейтън Айлънд, която е толкова зловеща, колкото всяка обитавана от духове стара къща, а самите пациенти са поверени на грижите на негодуващ доктор и сестра, която е заимствала прическата и поведението си от сестра Ratched. Целта ви е да разберете какво се е случило с младежите, но всичко се усложнява от проблемите с агресията на McNamara, както и с разпадащия му се брак.

Голяма част от историята се върти около спомените на пациентите на McNamara. Всеки път, когато той започва сесия с някой от лудите, играта преминава в режим „спомен”, в който вие сте в ролята на младежа, преди той да полудее. Тук е моментът, в който ще се налага да решавате повечето от загадките в играта, тъй като McNamara се занимава главно с разговори и се прави на детектив почти до самия край на играта. Повечето загадки са относително традиционни. Налага се да отгатвате кодове, за да отваряте врати, да използвате предмети като метални пръчки, както и камъни в различни ситуации, за да изпълните зададени задачи. Това трябва да звучи доста познато за всеки, който някога е играл point-and-click приключение.

Но играта няма да ви затрупа с традиционните клишета за приключенски игри. Макар че се налага да събирате всички срещнати странни предмети, все пак няма да натрупате инвентар като на клошар. Почти винаги нямате повече от няколко предмета за решаването на дадена загадка и те почти винаги са стандартни като тухла или фенерче или туба с бензин, който е необходим, за да направите коктейл Молотов. Най-странното нещо, което ще ви се наложи да направите, е да вземете знаменце от джип, но само след няколко минути ще го използвате. Тази промяна във философията на приключенските игри ви се налага още със старта на играта. Когато McNamara се отправя към ферибота на Стейтън Айлънд, за да успее да стигне до лудницата, едно от първите неща, на които можете да кликнете е огромно въже. Естествено, следвайки логиката на другите традиционни приключенски игри, вие се опитвате да го приберете, но вместо това добрият чичко доктор ви отказва: "Няма да дърпам това нещо с мене". Добре, твоя воля. По-добре е така.

Това налагане на естествената логика на нещата по отношение на пъзелите в Overclocked кара играта да върви напред без особени засечки. Учудващо е как, когато не ви се налага в една игра постоянно да ровите всеки пиксел за предмети, самият геймплей върви по-бързо (макар че има няколко наистина тъмни сцени, при които се налага внимателно да се огледате около вас). Диалогът също е написан така, че да ви спести време. Макар да е жалко, че изреченията не могат да бъдат прекъсвани, без да се прекъсне цялата сцена, всека отделна реплика е произнесена умно и енергично, така че поне няма да има безсмислено бърборене. Героите почти винаги говорят точно това, което ви интересува. Още една екстра за онези, които не искат да си губят времето, е отличният интерфейс. Не че той е нещо невиждано, но старата point-and-click формула е перфектно реализирана, като курсора ви се променя в око, ръка, отворена врата и т.н. в зависимост от това как можете да си взаимодействате е дадения предмет. Няма бъркотия, няма грижи.

Визията и звукът на играта обаче могат да ви накарат да мърморите. 3D еджинът в играта е с няколко години назад от другите PC игри на пазара. На прекалено много стаи им липсват детайли, сякаш разработчиците са нямали пари или време, за да ги завършат както трябва. Понякога изглежда, сякаш се намирате на недовършена снимачна площадка. Анимациите са странни, особено когато McNamara бяга, а много от дразнещите анимации забавят доста играта. Тромавото приклякане на McNamara когато говори с някой пациент, като че ли му отнема години. И все пак графиката не е толкова лоша, предлага разнообразна цветова палитра и доста детайли по лицата по време на разговорите в играта. Звукът също е с подобно, но не и прекрасно качество. Актьорското озвучаване е сносно, като само няколко от героите изговарят репликите си, така сякаш за първи път говорят английски или пък рецитират телефонния указател. Музиката в играта също е доста интригуваща, макар и да не е много разнообразна. Може обаче бързо да ви прилошее от пияното, което прави чук-чук-чук, както и от техно-траша.

Ако искате игра, която да ви развесели, то ви съветваме да не се приближавате до Overclocked. Но всеки, който няма против малко отчаяние в едно приключение, то интригуващата история  и интересните загадки в играта я правят слънчев лъч в облачен ден.

Брет Тод, Gamespot

Положителни впечатления:

  • Интересна и ангажираща история, допълнена с оживяващи герои и диалог
  • Загадките плавно са интегрирани в историята на играта
  • Интуитивен интерфейс.


Отрицателни впечатления:

  • Графиката и звукът не са точно по съвременните стандарти
  • Мрачна и депресираща история
  • Играта прекалено много разчита на клишета.