Penumbra: Black Plague

loading...

Поредицата Penumbra приключва с още страхотии и физически главоблъсканици.

Когато за последно оставихме Филип – главният герой на миналогодишното приключение на ужасите от първо лице - Penumbra: Overture, той тъкмо бе ударен и отведен в тъмно подземно леговище. Внезапният край бе единственият дразнещ момент в свежата игра на Frictional Games. Шведският издател се бе справил успешно със задачата да създаде страховито усещане и интересни загадки в един реален свят. Сега поредицата стига своя край с играта Penumbra: Black Plague – прекрасно продължение, което ни дава нови страхотии и интересни главоблъсканици.

Както при Overture, в Black Plague главното в играта е нейният дизайн, който е много близък до реалната физика. Историята, явно вдъхновена от Lovecraft, разказва за младеж, който разследва подземна база в Гренландия – която явно е заразена с някаква инфекция и е доста странна, но не и толкова оригинална, колкото дизайна на загадките в играта. Всичко в нея се основава на логиката на истинския свят, а не на странната физика на повечето приключенски игри. Всички загадки в играта се свързани с истинска физика и с изпълнени с предмети места. А всички предмети могат да бъдат използвани за нещо. Няма да се наложи да търсите пиксели по екрана, нито да се шматкате насам-натам, няма да местите огледала, за да отразяват лазерни лъчи. В играта просто изследвате обитаваните от призраци места, като целта е да се опитате да избягате сред кутии, скали, столове и всякакви други вехтории.

Всяко ваше действие се базира на движение от реалния свят. За да отворите да речем чекмедже, се налага да използвате мишката и да натиснете върху дръжката, след което да дръпнете мишката назад, имитирайки реално движение. Вратите се отварят по подобен начин – чрез натискане и издърпване. Да натиснете някоя ръка можете като я вземете с курсора и след това натискате надолу с мишката. Колелата се завъртат логично със завъртане на мишката. Тези движения понякога е трудно да се изпълнят, особено когато се налага да работите с голям предмет, като например талпи или лавици, които прекалено лесно запецват по врати и стени, но пък така по прекрасен начин се предава реалистичността на ситуацията, в която се намирате. Дори и тялото на Филип е част от тази симулация, тъй като се налага да внимавате да не настъпите предмета, който се опитвате да дърпате. За разлика от толкова много игри от първо лице, в които сте просто едно ефирно тяло пред камерата, в тази игра вашият герой наистина присъства физически.

И загадките са не по-малко реалистични. Вместо да събирате части от различни боклуци, както често става в типичната приключенска игра, тук се налага да се справяте с всяка ситуация както намерите за добре, използвайки всеки предмет, който имате, за да решите загадката. Тази промяна в статуквото може да ви се стори нещо лошо, особено ако сте ветеран на приключенските игри. Трудно е да се повярва, че всичко, което ви е необходимо, за да преминете през препятствие като заключена врата, е толкова очевидно и се намира пред вас. Така че може да загубите много време в търсенето на цаката, както често се налага в традиционните приключенски игри, без да осъзнавате, че всъщност първата стъпка към решението често е нещо толкова елементарно като да вземете един камък и да разбиете вратата, да сложите дъска над бездната или пък да изтръгнете жичка от платка, за да спрете тока, който държи вратата заключена. Все пак ще се налага доста добре да се огледате какво има около вас и да използвате всичко налично като истински МакГайвър, но всъщност нито една загадка не е нелогична. Всеки с достатъчно търпение и малко мозък трябва да се справи с играта, без да му се налага да гледа решението й.

Този близък до реалния живот дизайн на играта Black Plague я прави и много страшна. След като всичко около вас е толкова реално, то много лесно можете да загубите чувство за това къде сте и да си помислите, че наистина сте в подземие. Графиката е малко остаряла, макар че по някакъв странен начин това всъщност усилва упадъка на подземния затвор. Освен това повечето от текстурите са приемливи, като се има предвид, че не ви показват нищо повече от ръждиви стени и кървави подове. Тъй като през повечето време се налага да се шматкате в пълен мрак, звукът се оказва по-важен от графиката. Black Plague е супер добра в това отношение, като ви предлага откъслечни шумове, които могат да идват или от много близо до вас или от много далеч. Атмосферните ефекти и музиката са достатъчно дезориентиращи, за да ви карат непрекъснато да сте нащрек.

Всички дразнещи елементи от предната игра са махнати. Както бойната система, така и системата за прикриване изцяло са изчистени от играта. Все още се биете когато се налага, а ще се случи и да се криете в сенките, за да избегнете враговете си. Но вече ги няма отчайващите схватки с патрулиращите кучета и няма нужда да забивате бойна брадва в черепа на куче. Последната промяна е добре дошла, тъй като определено обърканият интерфейс за битки от първата игра правеше срещите с кучетата демони истинско мъчение. Пак често ще се срещате с врагове, но срещите ще са редки и случайни. Отвратителните пазачи се появяват толкова, колкото се налага, за да се запази напрежението в играта. Да се скриете за няколко секунди е всичко, което ви трябва, за да избегнете лошите.

Един голям минус на Black Plague е, че играта завършва прекалено бързо. Всеки опитен почитател на приключенията може да я изиграе за четири или пет часа, което я прави малко по-кратка отколкото трябва, независимо, че и цената и е ниска. Това, че е кратка и че няма задоволителен край, е лесно да бъде простено, ако в крайна сметка имаше надежда да се появи трета игра от поредицата Penumbra, но този внезапен край е малко дразнещ, като се има предвид, че всъщност това е последната игра от тази поредицата. И все пак Black Plague е забавна, макар и кратка и определено можем да я препоръчаме на всеки, на който му е допаднала предишната игра.

Брет Тод, Gamespot

Положителни впечатления:

  • Естествени загадки, които се решават с манипулиране на околната среда
  • Напрегната и страховита атмосфера
  • Прекрасна музика и звукови ефекти.


Отрицателни впечатления: Прекалено кратка, независимо от ниската цена.