Lost: Via Domus

Тази кратка приключенска игра пресъздава чудесно чувството от телевизионния сериал и показва чудесно самия остров, но има проблеми с някои от героите в играта.

В телевизионния сериал Lost през 2004 г. полет 815 на Oceanic Airlines катастрофира някъде в Тихия океан. Независимо от това дали си мислите, че оцелелите са на самотен остров или хванати на тясно някъде другаде, Ubisoft добавя още един оцелял към групичката. Lost: Via Domus разказва една добра история, но играта е прекалено кратка, за да оправдае цената си.

В Lost: Via Domus поемате контрола над фото журналист с амнезия, който също е бил на борда на нещастния трансокеански полет. В играта се налага бавно да си възвръщате спомените, като за целта изпълнявате поставени задачи, говорите с другите оцелели, както и тълкувате уликите, които виждате по време на спомените си. В началото ще разберете, че в самолета сте носили фотоапарат. Очевидно една от снимките ви толкова е подразнила един от другите пътници, че той иска да унищожи фотоапарата и да ви убие. Събитията в играта са свързани с тези от сериала. По-голямата част от историята се случва по време на първите два сезона от сериала, но героите от сезон три също са включени в играта и ще ги срещнете при обиколките си на острова. Главните герои участват в играта: Джак, Лок, Кейт, Сойер, Чарли, Сън, Джин, Хърли и Саид. Том, Бен и Джулиет – Другите - също се появяват, за да можете да се насладите на цялата мелодрама 'ние бяхме тук преди вас'.

Местата на острова са със сигурност най-добре изглеждащата част от играта, особено във версията за PlayStation 3. Вече видените в сериала места, както и някои нови, са красиви и точно пресъздадени. Светлините, чувството и звуците на острова са чудесно съчетани. Често се случваше да спрем за малко и просто да приближим камерата, за да се порадваме на това колко подробно са нарисувани лавиците за книги в бункера. Мястото на катастрофата изглежда едно към едно с това, което видяхме в първия епизод на шоуто, макар че първите няколко минути в играта след катастрофата не са точно това, което видяхме в сериала. Но все пак местата на острова са прекрасни и разнообразни, а това не ви кара да мислите, че прекарвате твърде много време на едно място.

Най-големият проблем е, че просто няма достатъчно геймплей, който да запълни повече от седем часа, дори и да се отклонявате и да търсите закачките на разработчиците, да се радвате на гледките, както и да съберете всички постижения във версията за Xbox 360. Размените, опознаването на острова, загадките с жички, както и редките престрелки с пистолет присъстват в играта Lost. Ще изгубите толкова време с мини игрите, в които трябва да нареждате бушони, че към края на играта ще се чувствате едва ли не квалифициран електроинженер. Това е така, тъй като се налага да правите една и съща мини игра, винаги когато се искате да имате достъп до каквото и да е от старите бункери на острова.

Една яка част от геймплея на играта е начина, по който се използват снимките в сцените, при които имате спомени, свързани с миналото ви. Всеки път, когато се появи такава възможност, то ви се показва за кратко парче от скъсана снимка. След като видите парчето снимка, се налага да използвате фотоапарата, за да направите снимка, която да съвпада със скъсаната. Една и съща поредица ще ви се явява винаги, когато се опитвате да зумирате, фокусирате и наместите рамката, за да съвпадне с оригиналната снимка. След като успеете да възстановите съответната снимка, виждате кратка сцена, която ви показва част от миналото на главния герой. Цялата историята е интересна, благодарение на снимките, които ви карат да се вживеете и да се насладите на играта. Самият факт, че тези спомени на един фото журналист ви се разкриват чрез такава система със скъсани снимки е едновременно естествен и интригуващ.

Да си взаимодействате с останалите на острова би трябвало да е интересно, но не и тук. Диалогът на вашия герой не винаги е озвучен, но когато е, неговите коментари са често естествени и интересни. Друг път обаче неговите забележки се повтарят. Актьорското озвучаване в Lost: Via Domus е общо взето сносно, но от синхронизацията на говор с движение на устните има какво да се желае. Като изключим от време на време доброто озвучаване на Хърли или редките срещи с другите, повечето диалози са някак вяли. Дори и прякорите, които Сойер измисля в повечето случаи не са особено остроумни. Героите ще разпознавате на момента, но общо взето много отстъпват на реалните актьори от играта. Освен това при версията за 360 има някои проблеми с променливите сенки на лицата.

И трите версии на Lost: Via Domus изглеждат и работят почти еднакво. PlayStation 3 версията изглежда по-чиста и по-ясна от другите, но може да се играе само след като първоначално инсталирате играта на твърдия диск, което отнема седем минути. PC версията позволява управлението да е по-просто, като за целта се използват клавиатура и мишка. Xbox 360 версията изглежда малко по-тъмна от другите. И все пак и в трите версии ви се представя една и съща история, както и почти идентичен геймплей.

За най-големите фенове на сериала Lost времето, прекарано с играта, ще бъде радостно. За нещастие, цялата тази радост свършва прекалено бързо. Via Domus е изпълнена с малки закачки, а понякога се налага да сте запознати със сериала, за да се справите, което потенциално би отблъснало всеки, който не го е гледал. В крайна сметка препоръчваме играта на големите фенове на поредицата Lost.

Дон Франсис, Gamespot

Положителни впечатления:

  • Островът е впечатляващ
  • Историята пасва чудесно с първите два сезона
  • Сцените със спомените на героите пасват чудесно със стила на сериала.


Отрицателни впечатления:

  • Моделите на героите не са много добри
  • Твърде скъпа за кратка игра, която не си струва да се преиграва
  • Липса на синхронизация на устните при говор
  • Анимациите са сковани и скучни.